Работната миграция в България: как чуждестранните кадри променят пазара на труда

През последните шест години България се утвърди като привлекателна дестинация за работници от трети страни (извън ЕС), които запълват недостига на кадри в ключови сектори. Според данни на Министерството на труда и социалната политика, за периода 2019-2024 г. в страната са наети над 108 000 чуждестранни работници от 65 различни държави. Този ръст показва задълбочаващата се необходимост от квалифицирана и неквалифицирана работна ръка, особено в индустрии като хотелиерство, строителство, производство и транспорт.

Кои са водещите държави на произход?

Основната част от чуждестранните работници идват от:

Узбекистан (10 514 души) – сезонни работници и заети в строителството и преработващата промишленост;
Турция (10 441 души) – командировани специалисти и технически персонал, предимно в строителството;
Киргизстан (7 138 души) – сезонни работници и кадри за преработващата промишленост;
Непал (4 522 души) – нискоквалифицирани работници в селското стопанство и туризма;
Индия (3 155 души) – работници в производството и транспорта
Русия (3 118 души) – инженерно-технически специалисти
Украйна (1 923 души) – сезонни работници и строителни специалисти.

Ръст на издадените разрешителни за работа.

Данните сочат устойчиво увеличение на броя на разрешителните за пребиваване и работа. Докато през 2019 г. са издадени 1 129 разрешителни, то през 2024 г. броят им достига 13 131. Същата тенденция се наблюдава и при "Сините карти на ЕС", предназначени за висококвалифицирани специалисти – от 370 през 2019 г. на 1 101 през 2024 г.

Предизвикателства пред пазара на труда

Ключов проблем е сравнително бавният процес на издаване на "Синя карта" в България, който все още отнема месеци, докато в други европейски държави като Полша той се осъществява в рамките на няколко седмици. Това кара много висококвалифицирани кадри да предпочетат други държави.

Перспективи за бъдещето

Динамиката на пазара на труда в България ясно показва, че страната трябва да продължи да развива и оптимизира политиките си за привличане на чуждестранни кадри. Чуждестранната работна сила ще продължи да играе ключова роля в развитието на икономиката на България. Въпросът е дали страната ще успее да се адаптира и да предложи по-гъвкави и ефективни механизми за привличане и задържане на тези кадри.